Подготовка на сцената
Тук не става за случайност. По-скоро за стратегия, като шахматист, който вдига пешка преди да атакува краля. Първото, което трябва да си направите – изчистете пространството. Празен фон, шумен фон – това е като шум в микса, който просто пречи. Седнете заедно, подръжете естествени емоции, оставете си време за „размяна“ пред камерата. Тогава снимките ще дишат, а не ще се задушават от натрапени пози.
Камера и настройки
С Nikon, изборът пада почти винаги между D7500 и Z6 II. Ако имате Z6 II, включете режим „A“ (Aperture Priority) и оставете сензора да реши скоростта. Тука е главната ловка: отворете диафрагмата – f/2.8 или f/4 – за меко кристално боке, което отделя лицата от задния план. ISO: не въртете без нужда; стойност около 200-400 е достатъчна, освен ако не сте в слабо осветление. И тук идва най-важното – балансирайте WB, но не се притеснявайте, че ще трябва да калибрирате след това.
Осветление и позиция
Никой не обича да се кани на едноцветен студио светилник. Използвайте естествено светлина от прозорец – това е като „златната часова“ комбинация, но всяко утро е различно. Поставете фенера настрани, така че лицата да се получат с драматичен сенчест ефект. За късната вечер, добавете LED светлина с мек дифузер; иначе ще изглеждат като черно-бели калаци.
Практически съвети
Тук е мястото, където влизат тринадесетте трикове, които никой не пише в ръководствата. Първо – включете FACE‑DETECT в менюто и задайте приоритет на „Eyes“. Втората хитрост – изключете авто‑фокуса след като фокусирате на едно лице; стабилизирайте го, иначе ще се опитва да прескочи всеки клик. Трета – спряйте „auto‑white‑balance“ и задайте ръчен режим, за да не се променя цвета при всяка бледа усмивка.
Погледнете virtualnikonnizalozi.com за детайлни примери, защото там са качени снимки, които показват как се прави истинско семейно изкуство, без “пост‑обработка”.
И накрая – вземете една мъничка кутия с хартиени кристали (или просто лист хартия) и поставете пред фонa, за да създадете интересен бленд, който ще добави дълбочина. Само не се задръствайте с прекалено много реквизити; оставете лицата да говорят. При следващото ви семейно портретно събиране, вземете тези три съвета, натиснете спускащия бутон и… запомнете: фокусирайте се върху глазовете, а не върху усмивката. Това е вашият ключ.
